Въведение

Този сайт не е сайт на Петър Диков като Главен архитект на София. Този сайт е на Петър Диков като архитект и гражданин на Република България.

Показал съм малка част от това, което съм правил през последените 31 години. От една страна за да се похваля, от друга страна за да обясня защо си позволявам да вземам отношение по толкова много проблеми. Защото архитектурата и устройството на територията, които са ми и професия, и страст,и любов,и хоби и удоволствие, дават максимално ясен поглед както върху развитието на материалната среда в най-широк смисъл;така и върху цялостните процеси в обществото.

Освен това благодарение на майка ми,която е събирала вестници с мои интервюта, съм показал и публикации за мен и от мен в медиите през последните четири години.Не за да демонстрирам измислена значимост,а за да се види дали съм излъгал и дали съм си сменял позицията през този период,през част от който заемах важния според мен пост на Главен архитект на София.Защото считам,че е особено важно да си припомняме кой какво е говорил и какво е казал. Понеже видимо паметта ни напоследък е особено къса...

В този сайт ще споделям и мои размисли за това, което се случва с професията ми, с града ни и с родината ни България. Защото смятам, че от години наред няма публичен дебат за важните неща, които се случват и които не се случшат,а трябва да се случат, за това какво според мен трябва да правим и как трябва да го правим, за да живеем добре.

За съжаление ние тотално заменихме важните дебати с дебати по лични, партийни, криминални и битови проблеми. Много дебатираме, а резултати няма – нито за личните вражди, нито за политическите ежби, нито за криминалните екшъни, нито за битовите проблеми.

Този сайт е отворен – в него с текстове или мнения може да участва всеки . Тук можете да прочетете и какво се е случило, и моето мнение защо се е случило то, какви са механизмите, които движат българското днес. Можете да участвате с мнения, можете да спорите с написаното, да изразявате своите несъгласия – и те ще намерят място във форума на сайта или по неговите страници – ако написаното от Вас е актуално и значимо.

Пожелавам Ви приятно четене и разглеждане. А аз си пожелавам да се случи дебат по същество – за нашето минало, настояще и бъдеще и за това как можем и как трябва да слезем от „камбанарията” на собственото си его и да отидем на „площада” на обществено значимите разговори (римляните са му казвали форум). И то не за да се бием или да ни бият, а за да спорим за решенията за общото ни бъдеще – не за утре или следващата седмица, не до изборите, а за нашите старини, за зрелостта на децата ни и за детството на бъдещите ни внуци. И то тук,в България.