Българското земеделие – срамът на политиците

През хиляда деветстотин и деветдесета година бях в Ангола. Тогава, 16 години след тяхната революция, Ангола беше започнала да внася кафе и захар. Страната, която беше световен производител на тези продукти. По това време България 45 години след нашата революция вече внасяше боб, картофи, лук. Сега внасяме и домати, краставици, ябълки, дори копър ...

България в момента внася повече селскостопански продукти отколкото изнася, като се изнасят главно необработени – жито, слънчоглед, царевица.

Историята говори, че държавите не стават богати със земеделие. Но няма богата държава без много добро земеделие.

Какво направихме с нашата държава, която бе известна като голям износител на селскостопански продукти и храни? Какво стана, че вместо да се радваме, че храните в световен мащаб поскъпват, защото ги произвеждаме, се оплакваме, защото ги купуваме.

Нека подредим хронологията на мазохистичното съсипване на българското земеделие през последните двадесет години:

  • в началото бе ликвидирането на „комунистическите творения” ТКЗС. Систематично се разруши колективното земеделие в България. Идеологическите мотиви съсипаха тотално едно от малкото постижения на социализма. Едва ли някоя държава в света е създавала ликвидационни съвети за унищожаване на важен свой икономически отрасъл;
  • едновременно с това успяхме за кратко време да ликвидираме и цялата не кой знае колко добре, но все пак налична техническа база на земеделието;
  • едновременно с това започнахме възстановяване на земята на бившите собственици – възстановяване на справедливостта, която обаче не можеше да върне боя и униженията при колективизацията. В оригинала на закона за възстановяване на собствеността на земеделските земи бе записано, че връщането на земята е на „комасационен” принцип (т.е. уедрено, на едно място за един собственик). Последва обаче въвеждането на поправка, която трябваше да прогласи тоталната справедливост и която гласеше „възстановяването да бъде в реални граници”. Това означаваше репродукция, възстановяване на собствеността във вида й от 1939 – 1944г. – дребна, разпокъсана, непригодна даже и тогава за ефективно, камо ли модерно в днешния смисъл земеделие. Като проблемът бе умножен по десет или петнадесет или двадесет защото собственикът от преди 50 години има по толкова наследници. В момента в България при 42 млн. декара земеделска земя има 12,5 милиона имота или средно по 3,6 дка на имот. Не знам как е в Китай и Индия, но съм убеден, че в Европа няма такъв случай (между другото от десет години се говори за “закон за комасацията”. Да сте чували да има такъв закон?)

От всичко това спечели справедливостта (вероятно) но, загуби земеделието като икономически отрасъл, защото тези „реални граници” го убиха безпощадно – приносът на земеделието в брутния вътрешен продукт пада под 4% през 2007г. Направете справка колко е делът на земеделието в развитите страни – много по-развити от нас. Но пък спечелиха група спекуланти от бизнеса със земя по морето и в големите градове. От това пък загубиха морето и големите градове, но това е друга тема.

  • съсипа се цялата система на изкупуване на селскостопанска продукция – държавна и кооперативна. Това прати производителите в ръцете на мутрите или по пътищата на сергиите. Особено за бързоразвалящи се продукти (пъпеши, домати, праскови, череши, малини, ягоди) държавата целенасочено зачеркна интереса на дребния производител. А средни и големи производители няма. Европейският съюз упорито ни тикаше да възстановим поне отчасти изкупвателната система в земеделието чрез финансиране изграждането на селскостопански борси. Моля, поискайте справка докъде са тези проекти и дали и как функционират тези борси. И освен тези няколко борси с Европейски пари дали държавата България е направила нещо.
  • систематично се унищожи цялата хидромелиоративна система, сравнително добре развита при социализма. България сигурно е единствената страна не само в Европейския съюз, но сигурно и в цяла Европа, която практически няма действащи големи напоителни системи. А това, което бе направено като материална база, вече е унищожено. Да сте чували модерно земеделие без напояване? Едва ли и ще чуете;
  • със същата систематичност бе унищожена и почти цялата промишленост, преработваща селскостопанска продукция. Останаха единици, които се пребориха и въпреки държавата развиха този бизнес;

След уникалното за Европа раздробяване на собствеността на земеделската земя, единствения начин по който държавата можеше да „изкупи греха си” беше да подпомогне националния пазар на земята, който да я комасира на пазарен принцип. Държавата като собственик на цялата информация и като притежаваща национални специализирани структури бе длъжна да направи национална информационна система и да подпомогне тези, на които земеделската земя им бе “натресена” като собственост (защото не ги интересува и им е в тежест) да я продадат, а тези които желаят да я обработват да я купят. Инцидентно в пресата се явиха съобщения за такива намерения. Да сте чули за такава система или за такъв пазар? Сега земята се окрупнява на сляпо с многобройни посредници и с огромни трудности. И много бавно – отчайващо бавно.

Отделно от това истинско окрупняване могат да си позволят само поземлени фондове, разполагащи със значителни средства. А малко от тях я обработват пряко.

В преговорите за присъединяване към Европейския съюз земеделието бе един от разделите, в които нашите политици не отстояваха позиции и не защитаваха националния интерес и интереса на българските земеделци (може би защото считат, че такива няма), а се стремяха към бързо приключване на преговорите. Това тепърва ще създава големи проблеми. Проблемът с млекопроизводителите е само началото.

Във финала на земеделската сага на българските политици от прехода дойдоха кражбите на парите от евро програмите за земеделието. Вероятно сега вече може да се свика хор за изпълнението на заупокойната молитва за българското земеделие. В този хор сигурно ще се включат и либерални икономисти като госпожа Св.Костадинова, която е записала в своя статия, че “третата особеност (на сектора земеделие) е фактът, че селското стопанство е сектор със затихващи функции” и че “ние сме отворена икономика и за редица стоки е много по печелившо да се внесат” (в. “24 часа” от 29.08). Не е записала обаче какво ще изнесем, за да имаме пари да внесем.

Само дето българина – земеделец (доколкото е останал по тези земи) е жилав екземпляр. Все още иска да работи, че и протестира. Може би все пак трябва да се опита и с ДДТ (за информация на по-младите това бе инсектицид, който се ползваше в земеделието, и който се оказа впоследствие, че по качествено трови хората отколкото насекомите)?

Септември, 2008 година

Назад към Написано