Българската икономика – икономика на третия свят

Нека прочетем списъка на първите по финансов обем петнадесет продукта в износа на България (нерафинирана мед, електроенергия, петролни продукти, горива, плоско валцована ламарина, горни части на обувки, калцинирана сода, дамски панталони, дамски блузи, преработени нефтопродукти, бутилирани вина, обувки и части от тях, дамски копринени блузи – памучни, мъжки ризи, необработен тютюн). Ако не знаете, че е България, бихте ли предположили, че държава с такъв износ е страна - членка на Европейския съюз? Аз лично бих предположил, че е страна от централна Азия. (с извинение към някои страни от този регион). Единствените промишлени продукти са на четирите гиганта на социализма – “Нефтохим”, “АЕЦ Козлодуй”, “Кремиковци” и “Девня”.

Последните 3-4 години ни уверяват в стабилен икономически растеж. Какво обаче расте в България – молове, ваканционни имоти, хотелски комплекси и разбира се ишлеме (каква хубава дума).

„Ако усилията на България продължават да бъдат насочени единствено към поддържане на макроикономическата стабилност, без да се провежда активна политика за увеличаване на конкурентноспособността, ще настъпят разочарования, свързани с липсата на достатъчен икономически растеж ...”. Това е цитат от президентски доклад от края на 2007 г. за икономическите предизвикателства пред България. Колко елегантно е определен провалът на българската икономическата политика на целия преход.

Към отрасли се развиват в България през последните 18 години? Може би не осемнадесет, защото осем от тях главно се рушеше, но за да не навлизаме в политически подробности е добре да разглеждаме целия период. Трите основни икономически направления са на основата на:

  • природния ни ресурс, комбиниран с изкуствено поддържана евтина енергия
  • строителството
  • ишлемето (този хубав термин)

Отраслите, разчитащи на природния ресурс са:

  • промишленост, използваща находищата на полезни изкопаеми и дотираната от държавата евтина енергия - добив на цветни метали (олово, мед, цинк, злато), производство на калцинирана сода, циментово производство, производство на стъклo и стъкларски изделия и други такива производства.
  • туризъм и свързаните с него транспортни услуги, туроператорски дейности, хазарт, ресторантьорство и др.;

Отрасли, свързани с бума в строителството в последните години

  • самата строителна дейност (изграждане на жилища, хотели, търговски комплекси, ваканционни жилища, пътно строителство);
  • производства, свързани пряко със строителството (производство на дограма, мебелна промишленост, производство на строителна керамика и санитарен фаянс, водопроводни арматури и части, гипсокартон, сухи мазилки и др.);
  • дейности, косвено свързани със строителството (транспортни услуги, покупко-продажби на недвижими имоти, финансови услуги, кредитиране и др.);

Производството на ишлеме, характерно за страни с много евтина работна ръка (главно шивашко и обувно производство, а в последния месец даже черна металургия, което е значителен принос в световната икономическа практика).

Със сигурност това не изчерпва цялата икономика на България, но прибавете публичните дейности (образование, здравеопазване, сигурност и отбрана, администрация), земеделието, което едва шава (с много заети и по-малко от 4 % БНП), търговията (алъш-вериша) и услугите и ще установим, че малко са хората, които биха казали “мен ме няма в този списък”.

Показателна е констатацията, която Борислав Георгиев (главен директор в БСК) прави в свой доклад – „...българският износ напоследък е предимно на стоки с ниска и средна степен на преработка и сравнително малка добавена стойност...” (Отново определения за страна от третия свят или бивша колониална държава). И по-нататък авторът продължава – „...България няма сериозни и професионални анализи и национална стратегия за поощряване на износа и развитието на икономиката...”

В структурата на българското производство и на износа преобладават нискотехнологичните стоки с висока капиталоемкост, енергоемкост и материалоемкост, голямо съдържание на прост труд и малко квалифициран труд. Много висок е делът на ишлемето.Според някои оценки този дял достига 40-45 % от общия износ.

Конкурентноспособността на България по преценка на експертите е 4-5 пъти по-ниска от тази на развитите страни и няма подобрение през последните години.

Но пък всички ни убеждават, че има стабилен икономически ръст в последните 4-5 години.

Да видим един непрофесионален (направо лаишки) поглед за очакващите ни още от началото на 2009 г. рискове за този „стабилен ръст”.

  • риск пред производствата, използващи природен ресурс – голяма част от тези производства се развиват и са конкурентноспособни, защото години наред разчитат на дотираната от държавата енергия - електроенергия и пририден газ. Спомнете си изказванията на един министър, че евтината електроенергия повишавала конкурентноспособността на българската икономика. Както се установява напоследък държавата вече отказва (или по скоро вече не може) да продължи да поддържа ниски цени на газа. Вероятно това скоро ще се случи и с електроенергията. Резултатът ще бъде значително намаляване печалбите на фирмите и преосмисляне на политиката им в България (всички тези фирми са части от големи международни корпорации). Към това следва да се прибави и очакваното свиване на потреблението на такъв тип продукти поради световната икономическа криза.
  • риск за туризма (отрасъла с 14,5% принос в БНП на България – неконтролируемото разрастване на строителството в нашите курортни и туристически зони създават очаквания не само за намаляване, а за срив в туризма ни. Към това следва да прибавим и последиците от световната криза – анализаторите прогнозират, че туризмът ще е един от отраслите, който ще претърпи сериозен спад.
  • риск за строителството на ваканционни имоти (за последните две - три години покупките на ваканционни имоти е с близо 60% дял от чуждестранните инвестиции в България и оправя донякъде трагичния ни външнотърговски баланс) – презастрояването, ипотечната криза и сериозните проблеми в имиджа на страната ни със сигурност ще доведат (и това вероятно ще се усети още в края на тази и началото на следващата година) до значителен отлив на купувачи;
  • риск за ишлемето – влизането на България в трудовия пазар на ЕС слага началото на края на ишлемето. Третирането почти като роби на български работници (особено в шивашката промишленост) води до постепенното изтегляне на тези работници от ишлемето. Българският работник вече предпочита да работи като роб в по-бялата чужбина (там поне плащат два до три пъти повече) отколкото като роб в собствената си страна.

За рискът пред един друг стълб на българската икономика – Кремиковци вече съм говорил. Чакаме 23 октомври, поредния от няколко последни срока за комплексното разрешително.

Всеки непредубеден непрофесионалист може да оцени рисковете пред икономиката ни през следващата 2009 г. и по-нататък. Тревожното обаче е бодряшкото говорене за постоянен икономически възход и липсата на сериозен анализ и дебат за рисковете и проблемите пред България в следващия тежък за цялата световна икономика период. Може би, наистина за нашето управление през последните двадесет години е в сила принципът “След нас потоп”.

Септември, 2008 година

Назад към Написано