Защо липсва нормална регистрация по местопребиваване и местоживеене в България

Когато се започна изработването на общия устройствен план на София в далечната 1998 година, един от основополагащите въпроси беше колко е населението на общината към момента – каква прогноза да дадем. Така пише във всички учебници по градоустройство, така бяхме практикували през целия си трудов и творчески стаж (за мен по онова време той беше 20 години). Оказа се, че във времето на българската демокрация това е един въпрос без отговор. В зората на демокрацията бе отменено софийското жителство, бяха унищожени социалистическите домови книги и тоталитарния контрол и бе установена всеобща свобода на личността. Надминахме далеч страни като западноевропейските, че дори и САЩ, по степента на демокрация.

Сега по стечение на обстоятелствата като общински служител и отговарящ за общия устройствен план в администрацията на Столична община, трябва да отговарям колко е населението на София и защо действащия Софийски общ устройствен план е разчетен за население 1 300 000 след 15 години, т.е. 2020 г. а всъщност хората, които живеят в града към 2008 г. са 1 600 000, 1 800 000, два милиона, два милиона и нещо (това са различни интерпретации).

Всъщност през 2003 година демографската прогноза за развитие на София до 2020 година бе разработена в два варианта “тенденциален” – 1 300 000 жители и “реалистичен” 1 450 000 жители. При съгласувателните процедури Министерство на икономиката категорично отхвърли “реалистичния” вариант с мотива, че това “създава опасност от обезлюдяване на съседните области и прекомерна концентрация в Столицата” и ни съгласува 1 300 000 жители. Както се вижда това не помогна да намалее притока към София. Но успокои “статистиците”, че “по документи” всичко ще е наред.

През цялото време се питам защо аз трябва да отговарям, а не тези, които и в момента държат по официални данни София под милион и двеста хиляди души (по статистика София кък момента е 1 170 000 жители). И защо Столична община трябва да гадае за колко население следва да се оразмерява столичната вода, столичния канал, столичния боклук, столичния ток, столичните детски площадки, зелените площи, детските градини, училищата, болниците и т.н. и т.н., когато държавата, която е длъжна да осигурява тази информация нехае.

В същото време в София се шири масова „малка” престъпност – апартаментни кражби, улични обири, кражби на коли, джебчийство и т.н. Роми от цяла България си правят биваци по парковете, в изоставени сгради живеят хиляди „новодошли”, в някои апартаменти не се знае колко хора и кой точно живее.

А по света се случват разни интересни неща – атентати, тероризъм, отвличане на хора (някои от тях идват и тук).

Преди няколко месеца, когато запитаха един австралиец, убил жестоко и непредизвикано български младеж в центъра на София, къде е адресно регистриран (какъв смешен въпрос за съвременна демократична България), той отговори - в Борисовата градина.

И понеже в днешна България като че ли и най-големите недоразумения не стават случайно, се замислих каква ли би могла да бъде причината за продължаващата слободия у нас с регистрацията по местопребиваване. Mоже ли управлението на една нормална държава да не вижда, че липсата на всякакъв контрол на местопребиваването и местоживеенето на нашите и чуждите граждани стимулира незаконната миграция, подпомага престъпността, отнема възможността да се взимат верни управленски решения, руши сигурността на страната, създава условия за тероризъм, подбива респекта от властта.

Държавата губи, общините губят, гражданите губят. Вероятно все пак някой печели. И този, който печели е във властта, или има много сериозно влияние върху властта.

Има най-малко два отговора кой е възможния печеливш:

Политическият и партиен елит или част от него, за когото цената на всичко това са политическите възможности при избори - “мъртвите души”, “мобилните” избиратели, онези граждани, които гласуват с адресна регистрация по паспорт или лична карта от преди много години, тези които се вписват пък ги няма, тези които живеят на едно място, пък гласуват на друго, тези които живеят в една държава, пък гласуват в друга.

Организираната престъпност, която е толкова силна, че не допуска ефективен контрол на държавата върху местопребиваването на гражданите.

Другият отговор би могъл да бъде управленска слепота и тежка властова импотентност на държавата.

Може би съм мнителен, но смятам, че всеки български гражданин по този въпрос има основание да е мнителен. Мисля, че все пак спокойствието на 8 милиона граждани е важно. Или поне така ми се струва. А на вас?

Септември, 2008 година

Назад към Написано