Строителството – грешникът, който носи много пари

Бетонирахте държавата, презастроихте курортите, застроихте градинките. Това са само част от обвиненията, които чуваме в последните 10-15 години отвсякаде и по какви ли не поводи. Бетонът стана мръсна дума, а строителя – рушител на комфорта на българския гражданин. Като че ли същия този гражданин желае да живее в сламена колиба, а в новите строежи се настаняват и ги ползват марсианци. И в строителството взимат заплати китайци.

Строителството е отрасълът, чрез който американците са излезли от голямата депресия в началото на миналия век. Забележете последното разрешение на британското пратителство за безлихвени кредити за закупуване на жилище. Една от най-пазарните икономики предлага безлихвени кредити. Защо? – за да подпомогнат социално слабите? Не, за да подпомогнат икономиката си, за която всички говорят, че влиза в рецесия. Строителството е отрасълът, който ангажира най-широк кръг други икономически отрасли (като се почне от добивните – инертни материали, желязо, цимент, дърводобив, премине се през електротехника, химическа промишленост, дървообработване, и се свърши при обзавеждането до мебелно производство, електроника, текстил, климатична техника и др. Освен това строителството ангажира възможно най-широк спектър кадри по квалификация и по възможности – от най-ниско квалифицирания общ работник до най-висококвалифицирани проектантски кадри.

Нека погледнем какво е строителството за националната ни икономика. Едва ли някои ще се наеме да пресметне колко работещи в България са ангажирани и си изкарват хляба в строителството. По статистика в строителния бранш са заети 8,5%. Аз обаче твърдя, че в момента със бума в строителството пряко или косвено са свързани не по-малко от една трета от заетите в България.

Твърдя също, че строителният продукт е с най-голям принос във външнотърговския баланс на България в последните 5-6 години. Никой не показа ясна статистика на притока на пари за покупка на недвижими имоти (главно ваканционни жилища и градски апартаменти). Никой не обърна в реални пари презастрояването на нашето черноморско крайбрежие, планинските ни курорти и София. Само в зоната Равда – Слънчев бряг – Св. Влас по груби изчисления на построени не по-малко от 2 милиона кв.метра. Можете да изчислите при средна продажна цена между 700 и 1000 евро на квадратен метър за какви пари става дума (мойте предположения са за над 2 милиарда евро). От тях повече от 80% са чуждестранни пари. Не грях, престъпление на държавата е, че не регулира тези пари и не взе част от тях за изграждане на инфраструктура. В резултат на това група предприемачи, за чийто яхти, автомобили и лукс четем по жълтата преса, взеха лъвския пай, а сега ни чака голямото разочарование на хилядите дребни собственици – чужденци, от липсата на инфраструктура, от това че на картинката се вижда морето, а в действителност – близкия отсрещен блок, от липсата на всякакво благоустройство, от липсата на уредени взаимоотношения в жилищната собственост и т.н., което ще го отнесе държавата България и всички ние. Защото доверие бързо се губи и много, много трудно се възвръща.

Не трябва да си голям специалист по икономика и човешки ресурси, за да си дадеш сметка какво би се случило при една тежка криза в строителния отрасъл. (А такава очевидно се задава.)

Строителството ли е обаче грешникът на днешна България. Най-видимият, най-създаващия, най-контролируемия, най-полезния за обществото отрасъл на икономиката от как съществува човечеството. По строителния продукт ние сега оценяваме, ценим и се възхищаваме на цивилизациите много преди нас. По качеството на строителния продукт се е оценявал, оценява се и сега стандарта на живот на хората по света.

Защо тогава е атаката срещу кокошката, която снася златни яйца? Защо мазохистично нападаме съзидателно в страната ни?

Може би защото отново някои от управляващите (сегашни, предишни, по-предишни) искат да прехвърлят греховете си един на друг. Защото някой не иска да признае управленската си немощ, но сега иска да се окичи с лаври от победата над проблемите, които той сам е създал или е участвал.

Припомням си как немски колеги гледаха неразбиращо, когато преди 12 години им обяснявахме раздела “незаконно строителство” в първите редакции на Закона за устройство на територията. И обясняваха, че такова словосъчетаниие “незаконно строителство” в немския език няма.

Много ясно според мен обаче трябва всички да осъзнаем колко рисковано е да нападаме строителите и строителството за ситуацията в държавата и в града ни и за наудачите на управлението. Нека си дадем сметка колко от нас се хранят от същото това строителство и да не режем с такова удоволствие клона, на който последните няколко години всички стоим.

И да посочим кои са истинските причини и истинските виновни. А те са лоши норми, липса на стратегическа визия, цялостни устройствени планове, липса на воля за защита на обществения интерес, корупция, недостатъчен контрол и т.н. и т.н. Защото когато се борим с последствията, борбата е с предизвестен крах. Нека се борим с причините – само това ще доведе до успех.

Септември, 2008 година

Назад към Написано