Високите технологии – бъдеще в миналото, минало в настоящето

Наскоро един социолог (май такъв го наричаха) писа, че българският народ не заслужава хората, които го управляват – те – високообразовани, интелигентни, умни, а народът прост. Вероятно по тази логика този народ си заслужаваше Тодор Живков – човекът с каскета и незавършеното средно. Понеже днешната тема са високите технологии, а моето поколение свързваше високите технологии с родното място на Живков (все пак първите компютри се казваха “Правец”), за това започвам така този материал.

Защото недообразования Тодор Живков насочи към родното си място производство на компютри. Не като активните борци от Разлог – комбинат за целулоза и от Пирдоп и Златица – медодобивен комплекс. При Тодор Живков стратегически бяха новите технологии - дискови запаметяващи устройства, компютри, софтуер, фармация и електроника. И до сега се говори как в реч при откриване на модерно предприятие казал....”тази година завод за полупроводници, догодина за цели проводници...”Сега обаче нашите високообразовани управници обявяват за стратегически производства на България черната металургия, циментовото производство, тежката химия. Което за Кремиковци например след поредното отлагане на въпроса със замърсяването би звучало “тази година оранжеви пушеци, догодина червени”.

В учебниците пише, че малките държави, за да са успешни трябва да развиват високотехнологични производства в малки серии – справка Швейцария.

Какво направи нова, демократична България за да продължи това, което бе започнато (и то много добре) по времето на социализма в областта на високите технологии.

  • фалирахме почти всички предприятия, свързани с модерни технологии (това “почти” е само от несигурност в статистиката). Някои от тях ликвидирахме трудно и с много упорити усилия – справка ДЗУ Стара Загора.
  • систематично унищожихме всички научни звена и развойни бази (тук нямам колебание за думата всички)
  • доведохме до мизерно съществуване образованието и научните кадри в университетите и БАН.

Станахме един от най-големите донори на кадри за високо технологичните центрове в западна Европа и САЩ.

Едно от малкото, което остана са софтуерните фирми, в които български специалисти работят на ишлеме (тази красива дума) за западни компании. Само дето не се дължи на мъдрото българско управление, а на мениджмънта на западните фирми. Освен това говорят, че желанието на големи западни фирми за ангажиране на български специалисти по софтуер има и друго обяснение - да им бъде дадена работа, за да не се занимават с производство на компютърни вируси (в което се твърди, че сме големи спецове).

Убеден съм, че няма такава държава в света, която да разпилее за толкова кратко време това богатство в сферата на високите технологии, каквото България бе започнала да създава (и като производствена база и главно като кадри).

Да сте чули нещо да се говори за високите технологии у нас в последните двадесет години? Освен за високотехнологичните автомобили и яхти на така наречения български „елит”.

От Българската академия на науките твърдят, че у нас науката е най-ефективна в цяла Европа – при жълтите стотинки, които се инвестират, резултатите са впечатляващи. Но нашите учени, особено младите, бързо бягат за запад. И то не толкова за заплатите (колкото и да не ни се вярва, но учените ни за разлика от много други са наистина патриоти), колкото че в България нямат възможност да развиват и реализират идеите си. И къде ли биха могли? Да сте чували IBM, CISCO, SONY, PHILIPS, NOKIA да имат филиали в България. Може обаче да проверите в съседна Румъния или в Турция или в Гърция.

Защото държавата можеше да подари например военни терени на тези фирми, за да дойдат в България. Но къде-къде по изгодно е тези терени да се “продадат” или заменят от „наши” хора! Някои чиновник и политик ще спечели някой друг лев. Държавата можеше да инвестира в лаборатории и наука (поне да запази наличното). Но къде по-добре е да се купят много нужните ни корвети – те другите нали знаят как се правят високотехнологични изделия. Но пък ние имаме “висок икономически ръст” и “макроикономическа стабилност”.

Поне в медиите напоследък почнаха да се появяват спомени български високи технологии. Слушах наскоро по една телевизия как сме правили печатни платки и една малка частна фирма ще опита на основата на тази технология да прави соларни клетки за фотоволтаични инсталации. По българска технология са правили космически агрегати, сега ни уведомяват, че наши учени се опитват в субсидирани от ЕС разработки да се внедрят техни детайли.

А ние продължаваме главно да внясяме и дефицитът във външнотърговския баланс непрекъснато расте. Изнасяме без пари и (все още) суровини и хора, а това е невъзстановим ресурс, който ни поставя за съжаление необратимо в условието високите технологии все повече да се превръщат в смътни спомени от миналото. Жалко!

Септември, 2008 година

Назад към Написано