Кремиковци или добре ли е и държавата да се даде на ишлеме - Част II

Преди два дена излезе новина – съдът обяви “Кремиковци” в несъстоятелност. Любопитна част от новината е, че профсъюзите са доволни, а Министерството на икономиката е удовлетворено от решението на съда. И иде ишлемето. Вероятно това е причината за доволството.

А сега нека се върнем година назад.

Повдигнахме въпросът с бъдещето на комбината през септември 2007 г. Обявиха го за преизборно. А това беше момента за взимане от държавата на стратегическото решение. И да подготви програмата за преквалификация и устрояване на работещите.

В последните седмици се случиха интересните събития и се написаха многобройни коментари по тях за важни за държавата проблеми – ЦСКА и цената на тока. И естествено ги свързвам с любимата ми тема за Металургичен комбинат “Кремиковци” – този стълб на българската модерна индустрия. Четох и слушах господин Томов, който каза: “Аз съм човекът, който винаги казва истината”. И си спомням как обясняваше, че Кремиковци е стабилен, той има екопрограма, има пари и тия дни ще стане модерно предприятие, спомних си и за министър, който казваше “Кремиковци е стълб на нашата икономика и ако някой иска да го бутне иска да разклати държавата”, а след три месеца казваше “Кремиковци източва държавата като внася скъпи суровини и изнася евтина продукция”.

Казваше, че закриването на Кремиковци е драма за работещите. Половин година след това каза, че напускането на работещите е драма за комбината.

И установявам, че у нас в България (вероятно поради късата ни памет) историята не е това, което се е случило, а това, което ни се разказва в момента.

Преди десет дни пак министър говори за милосърдно решение към Кремиковци – отново да им се пусне газът за да не спира производството и да не се взриви. Дори да има милосърдие, то може да е към малка начинаеща джебчийка, която е принудена да краде от глад. Но когато крадецът е рецидивист и ни бърка в джобовете на едро вече тридесет години? Това само показва или че този рецидивист плаща на “контролния орган” или “контролният орган” го е страх от рецидивиста. И в двата случая не е добре за “органа”.

Другото е като онзи министър, дето щеше да носи цялата политическа отговорност при провал на концесията за магистрала Тракия. Е отнесе я. Къде ли? Сигурно в дън гори тилилейски. Заедно с десетките човешки живота, отнети през това време по ненормалното за Европейска България трасе на сегашния път. И заедно с 200-300 милиона оскъпяване, което обаче сега ние всички ще платим. Ще платим вероятно отново и дълговете на Кремиковци. Поне за трети път. Говорят, че били един милиард и шестотин милиона лева. Но с милосърдие. Същото това милосърдие, което държи деца на България в домове като Могилино. Това милосърдие, с което се отнасяме към нашите болни, за които все няма пари. Това милосърдие, което държи учителите на дереджето на “просяци”.

А защо за Кремиковци има винаги пари?

И кой е този, който казва на всички “кради и ще живееш” вече двадесет години?

Може би същият, който сега ще се съгласи да даде комбината на ишлеме някой да ползва предприятието срещу това да плаща на работниците и да дава символична лепта на държавата. И срещу това отново да зачеркне дълговете. Не може ли да дадем и държавата на ишлеме. Този, който я вземе, ще плаща на населението (и ще му излезе евтино) и даже ще дава нещо и на управляващите – защото са заслужили вероятно. Нали ишлемето е обработка на чужда собственост поради невъзможност, нежелание или некадърност на собственика. Или ако му е на далавера.

Септември, 2008 година

Назад към Написано