Нефтопроводът Бургас – Александруполис или цената на втория ключ*

Всички сме свидетели последната година на „бурното” развитие на проекта „Бургас – Александруполис”. Проект на 15 години изведнъж стана приоритетен, цял президент на Русия ни дойде на крака, за да подпише договора. Защо точно сега? И защо стана толкова спешен? И какво спечели България?

Добре е да се върнем в началото и да се опитаме да направим анализ.

А в началото бяха два проекта „Бургас – Александруполис” – „Бургас – Вльора”, както се водеха по това време като руския проект и американския проект. Добре е да се обясняват двата заедно, защото в съпоставката се крие отговорът.

За да разберем най-съществената разлика първо е необходимо да погледнем географската карта.

Нефтопроводът „Бургас – Александруполис” е дълъг 285км. и свързва Черно с Егейско море. Практически не намалява пътя на нефта нито като време, нито като разстояние. Само го оскъпява, поради двойното претоварване. Освен това най-беглия поглед показва, че линията „Бургас – Александруполис” не е най-краткият път между двете морета. Любопитното в случая, е че Бургас не е избран като пристанище, тъй като проекта е с т.н. буйове и разтоварването става почти в открито море (интересен факт е, че по първоначалния гръцки проект приемния терминал бе разположен до Созопол, което е най-краткото трасе, но през българска територия). Александруполис пък е най-неподходящото пристанище в Егейско море. То е в наносен залив (намира се в устието на р.Марица) и е необходимо да се драгира и поради това там терминалът е 12 км. в морето.

Разликата в цените между корабния превоз и нефтопровода може да се покрие само от доставчика, тъй като купувачът не го интересува от къде минава петрола. Поради тази причина толкова дълго доставчика (Русия) блокираше проекта независимо от голямото желание на Гърция.

Сега да погледнем другия нефтопровод „Бургас – Вльора”. Дължина 910км. Намалява разстоянието на доставките на нефт от Черно море до най-големите рафинерии на Италия и Франция с повече от 1000км. и транспортното време с 3-4 дни. Има доказан икономически ефект. Повече от половината (480км.) от дължината е на територията на България. Независимо от това, че дължината на „Бургас – Вльора” е три пъти по-голяма от „Бургас – Александруполис”, цената е с около 60% по-висока, поради високия дял на двата терминала в цената.

Сега да преценим ползите от „Бургас – Александруполис”. За Русия това са:

  • стратегическо предимство – получава втори изход от Черно море освен Босфора износът й не зависи от волята само на една държава;
  • печалби от превоза през Черно море, тъй като в акваторията му единствено Русия има значителен танкерен флот;
  • Евентуални печалби от самото дружество;

За Гърция:

  • печалби от превоза от Александруполис до крайните получатели, а те са основно западноевропейски страни – Гърция има значителен танкерен флот;
  • икономическо развитие на една от най-изостаналите си територии (направете справка за претенциите на областта Епир срещу съгласието за нефтопровода)

За България:

  • Единствено неясни и неизвестни все още транзитни такси ако и когато нефтопроводът работи.

Добре е да се анализират и рисковете на проекта. Те са основно два – икономически и екологичен. Икономическият риск основно за Русия се покрива явно от политическите предимства. За Гърция икономическия риск е равнопоставен на икономическата полза (не случайно основните лобисти в Гърция са най-големите корабособственици). Екологическият риск и за Русия и за Гърция е умерен. Русия ползва най-голямото си съществуващо нефтено пристанище в Новоросийск, а нефтения терминал в Гърция е в зона, която е много слабо развита като туристическа зона. При евентуален разлив много по-голям е риска за турските курорти по Егейско море.

Нека сега погледнем България. Кои са фирмите, които се лансират в проекта – основно държавни. Значи някой иска икономическия риск да се поеме от държавата. Единствените частни фирми, които са изявили интерес това са преди години „Мултигруп” и след това „Фронтиер” – фирми за които публична тайна е, че са свързани с руски интереси. А за българския екологичен риск няма защо да говорим. Подготвяме погребално ложе за нашата единствена златна кокошка българския туризъм (главно морския), който носи 14,5% от БВП. Вече я пооскубахме с презастрояването, сега можем спокойно да я заколим – от нос Емине до Резово.

Като цяло проектът е в ръцете на Русия и де юре като притежаваща 51% от акциите на дружеството и де факто – като доставчик на нефта.

Защо не стартира реално печелившия проект „Бургас – Вльора”?

Защото доставчикът няма пряк интерес?

Защото на Русия й трябва сигурен втори ключ за излизане от Черноморския басейн?

Защото сега има един единствен и той е в ръцете на Турция (преминаването през Босфора и Дарданелите)?

Това е обяснението и защо не е избран най-краткия маршрут между Черно и Егейско море. Той е два пъти по-кратък (около 140 километра), но е на турска територия. А защо ти е втори ключ, ако го държи една и съща ръка?

Европейският съюз също е за. И той има интерес да има втори ключ на доставките от Черноморския басейн. Особенно когато той е в ръцете на страни – членки. А този ключ се държи основно от България. И ние го продадохме без пари (или по-скоро ... го подарихме). Сигурно този нефтопровод ще се случи. Защото така искат „големите”. Но защо ние, българите трябва да поемем целия риск, практически без никаква полза. Защо една Полша може да се противопостави на целия Евро съюз (спомнете си преговорите за квотите в Европарламента), а ние трябва да стоим мирно? Дали това е нашият национален интерес или както се казваше в един стар виц нашите управници много слушкат и много папкат. Затова са горе на трибуната.

Само дето няма манифестации. И лозунги за братство и вечна дружба.

* авторът през 1997 г. е писал рецензия за проектите на нефтопроводите “Бургас-Александруполис” и “Бургас - Вльора” за разглеждането им от Върховния съвет при МРРБ.

Септември, 2008 година

Назад към Написано