Има ли мисъл в държавата, има ли пилот в самолета?

Въведение: Аз съм оптимист по природа и в най-тежките моменти съм казвал “Ще се оправим”. Казвах го, когато чаках три часа пред супермаркета и когато влизах бяха останали само сол и оцет. Казвах го когато вечер си оставях колата на улицата и сутрин не я намирах. Казвах го когато си обменях заплатата в долари, половин час след като я получавах! Казвах го когато бившето общонародно се продаваше частно на “наши” хора, спечелили “с малко, но завинаги”. Казвах го и когато “превъртяха” външния дълг и продадоха “БТК” за жълти стотинки.

Винаги съм казвал “ще се оправим”. Напоследък аз самият се съмнявам, независимо от това, че продължавам да убеждавам другите.

Патриот съм и убеждавам всички да си останат тук. Напоследък поглеждам с едно око навън, независимо от това, че продължавам да вярвам, че в България е перспективата за българите.

Какво се промени сега? Промени се очакването. През цялото време идваше постепенно нормалността и аз я очаквах с надежда. А сега всичко е нормално – членуваме в Европейския съюз, икономиката ни е пазарна, голяма част от хората държат съдбата в ръцете си. Българите са по-заможни, по-спокойни, започнаха да раждат. Само че напред няма никаква идея, няма перспектива, няма видима мисъл за бъдещето на държавата и нацията. Това гарнирано с тотално недоверие на хората към управлението-държавно, общинско, всякакво.

И българите продължават да берат ягодите на англичаните, портокалите на испанците и маслините на гърците. Е, английските ягоди са си за бране, но преди седемдесет години гръцките моми са се женели в България, защото “отиват на добро и богато място”. Четиридесет и пет години развиващ се социализъм и двадесет години преход ни доведоха до тук - във финала на прехода към нормалността дойдоха да ни управляват тези, които ни докараха до ненормалността.

Обяснение: Защо започнах да пиша тези материали? Преди два месеца срещнах приятел, който работи във важна неправителствена организация. Там водят икономически статистики, правят разчети и прогнози. Питам го как е, а той отговаря – “много съм добре, аз отговарям за индустрията, а то индустрия понеже вече няма, само премествам едни папки от едната страна на бюрото на другата”.

И си спомних за стачката на учителите, за летището, пълно с млади хора в част “заминаващи”, за един познат, който обидно казва, че сме станали “държава на келнери и проститутки”.

Пиша, за да споделя тревогите си. Не знам някой ще ги прочете ли. И ако ги прочете дали ще ги разбере....

Писах за Кремиковци – за даването му на ишлеме (забележете каква дума). Обадиха ми се приятели, и ми казаха че материалът е добър. Но казахa ” и какво от това...”

Оправдание: Не всичко публикуваните материали е доказано с цифри и точни факти, но нека официалните източници ги публикуват – и то ясно, точно и обяснимо за редовия българин. нека сериозните анализатори сериозно анализират сериозните проблеми и тенденции. Ако ги има (анализаторите)....Защото добрите анализи предхождат добрите решения. За съжаление ние анализираме главно лични отношения, партийни ежби и злободневни проблеми, а решенията ни са късогледи и конюктурни. Защо?

Бъдещето – черно, бяло или шарено.

Поредицата от материали, които ви представих са мои разсъждения по някои според мен важни въпроси. Които би следвало да се коментират. И да се решат вярно. Стратегически, държавнически. Не с мисъл какво ще се случи утре и до изборите, а какво ще стане с нашите деца, че даже и с нашите внуци. За съжаление реакция нямаше. Нямаше и намек за желание за дебат.

И още едно съжаление – основния въпрос, който ми задаваха беше “защо пиша тези материали”. Вероятно с мисъл за някакъв властови стремеж, желание за облаги, политическа кариера и т.н. и т.н. И не ми вярваха, че ги пиша защото желая дебат по същество за важните проблеми в държавата ни.

Някои казват, че реакции нямало, защото управлението щяло да ме постави със статус на опонент. Аз си мисля, че нямаше реакции, защото по повечето от темите управляващите няма какво да кажат.

За мен цялата поредица не е песимистична. Това е опит за възвръщане на оптимизма. Защото българина с много болка извървя пътя към нормалната икономика. От управлението на държавата зависи дали тази нормалност ще е нормална бедност или нормално богатство.

Защото в капитализма умният, предприемчивият, амбициозният е нормално да е богат. Мързеливият, глупавият, необразованият е нормално да е беден. А крадливите, мошениците и престъпниците е нормално да ги наказват.

Така е и с държавите. Аз лично не желая живея в бедна държава, защото бедната държава е опасна държава, даже за богатите хора.

Септември, 2008 година

Назад към Написано